ОБЩИНА ПЛОВДИВ

 

ДДЛРГ “Княгиня Мария-Луиза”

       Пловдив 4000                                                                                                                       tel/fax 032/632 853

                     ул. “Асен Златаров” № 29                                                                                    e-mail: mariq_luiza@abv.bg

 

Детски дом „Кн. Мария-Луиза”е създаден през месец ноември 1912 година като първия дом за сираци на загинали офицери и войници от Балканската война. Той е първият за страната и идва в отговор на една нужда държавата да се погрижи за тези деца, които остават без бащи, защото Балканската война, последвалите я Междусъюзническа и Първата световна война са свързани с повече от 100 хиляди жертви и повече от 200 хиляди ранени български войници.

Домът е създаден в Пловдив, защото градът, по време на Балканската война, е логистичен център. Тук се намират етапните военни болници и тук държавата много лесно може да отдели оборудване, да намери помещение за този дом.

Първоначално Домът е бил на различни места в града и през 1924 г. е ситуиран на това място в тези помещения, в тези сгради, които са били част от Трети артилерийски полк, който е резидирал в Пловдив. Неслучайно и съседната улица се казва улица „Артилерийска”. Това са военни сгради, някои от тях в определен период може да са били използвани и за конюшни, но конюшни на българската армия, защото по време на войните за национално обединение двигателната сила, която е била използвана за придвижване на оръдията, е била с животинска тяга.

Има една изключително интересна снимка от 1914 година, на възпитаниците на този дом. Всички те са с униформите,  със своите възпитатели, което показва, че българската държава се е оказала достойна за времето си. Домът продължава да съществува и по време на Първата световна война, следвоенните десетилетия, до Втората световна война, като част от цялостната военна система за грижа на държавата за децата- сираци на загиналите български войни и за грижата за пострадалите от войните.

Домът през тези години е ръководен от много кадърни, от много амбициозни ръководители, които правят много за израстването на тези деца и тяхното интегриране в живота. Така, успелите да се адаптират към действителния живот в началото на 30-те години възпитаници на дома, решават и със собствени средства изграждат паметника, който и днес се намира в двора на дома. Паметникът е посветен на техните бащи, загинали във войните за национално обединение

Домът продължава своето съществуване и след 1944 година, когато става част от държавната система за подпомагане на децата-сираци и децата, които не могат да бъдат отглеждани от техните родители. Така, до началото и средата на 90-те години, когато кризата, в която навлезе българското общество, предизвика трудности с издръжката и съществуването на тези институции. Тогава беше много актуална темата за монархизма, за българското монархическо семейство и по идея на тогавашното ръководство, Домът прие името „Княгиня Мария-Луиза”, с надеждите, че в крайна сметка българското царско семейство или наследниците на цар Борис Трети ще се погрижат за състоянието и бъдещето на този дом.

Така той беше наименован на сестрата на Симеон Сакскобургготски- княгиня Мария-Луиза.

         Благодарение на Българо-Немско сдружение за подпомагане на българските домове за деца с председател г-н Мирко Шваниц, бе построен и открит първия етап на новата сграда на 01.11.2001г. В нея децата се отглеждат и възпитават на семеен принцип. Обширните помещения за занимания и уютните спални предлазполагат децата към творческа дейност. През месец май 2006 г. беше открита втората част на проекта, чиито сгради са изцяло огледални на първите. В обзавеждането на новите къщи съществен принос има и Асоциация „Бон Мин”, Франция, с председател г-жа Доминик Байяр. Даренията на Фондацията са на стойност над 100 000 лв, изразени в материално оборудване, обучения за децата, професионални курсове и други.

В момента 60 деца на възраст от шест до осемнадесет години живеят и учат в осем мезонета с обща квадратура по 3920 кв. метра всяка къща, на обща стойност 1 500 000 евро. Помещенията в мезонетите са: 1. етаж - всекидневна, трапезария, кухненски бокс, 2 санитарни възела; 2. етаж - три спални помещения, две бани и тоалетни; 3. етаж- подпокривно пространство - дрешник.

         Волята на Немското сдружение е 8-те къщички да се ползват за отглеждане и възпитание само на деца. Между Сдружението и МОН, който се явяваше предишен принципал на Дома, има сключен договор. Според него не може да се сменя статута на Дома, т.е. трябва да бъде само за деца и то за срок от 20 години, считано от 08. 05. 2006 г.